fallback

NDR: Българските медии са свободни, но не независими

Едва 17 на сто от хората в България вярват в независимостта на медиите

16:14 | 11.06.15 г. 2
Автор - снимка
Създател

Българските медии са свободни, но в никакъв случай не са независими. Това е заключението на германския обществен телевизионен канал NDR, който анализира медийния ландшафт в страната ни.

Толкова ниска свобода на пресата няма в нито една друга страна на ЕС, пояснява медията, позовавайки се на последния доклад на „Репортери без граници“, според който България е на дъното на ЕС и на 106-о място в света като цяло. По този начин България е дори след Унгария, която заради наложения от президента Виктор Орбан медиен закон се превърна в слабия ученик на Европа по отношение на свободата на медиите. 

Търсенето на причините за това и проблемите на медиите в България обаче е по-сложен и комплексен процес. Защото, за разлика от Унгария, „лошото състояние на медийния пейзаж в България се обяснява по-скоро със ситуацията в рамките на медийната индустрия, а не от поведението на политическите субекти", казва Кристиан Шпар, директор на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“. Последствията са тревожни: едва 17 на сто от хората в България вярват в независимостта на медиите, показва проучване на фондацията.

Особено през последните години положението на медиите се влоши значително, въпреки че страната е член на Европейския съюз от 2007 г. насам. Но през последните години много вестници и телевизионни станции промениха собствениците си. Много западноевропейски фирми, като германската група WAZ, се оттеглиха, оставяйки пазара на регионалните участници.

Нерядко медии се купуват от олигарси. Проблемът в това е, че „тези собственици на медии не са издатели в западния смисъл на думата, а политически или икономически субекти, чиято основна дейност е всъщност по-различна от издаването на медиите, но искат с тяхна помощ да отстояват собствените си интереси", казва Шпар.

И така се оказва, че за малка страна като България има твърде много медии, но повечето от тях не са икономически ефективни. Тъй като много от тях са на загуба, разчитат на субсидии от политически фигури. Понякога, нерядко, разчитат на пари от фондовете на ЕС, разпределяни от  българското правителство. А държавата според Шпар е най-големият рекламодател. Така правителствата са склонни да дават поръчки за реклама на медии, които им симпатизират, пояснява той.

А ако на власт дойде ново правителство, медиите също променят бързо своята ориентация - в зависимост от това кой е на власт в момента. Това означава, че „особено печатните медии са още един инструмент в ръцете на определени елити, вместо среда за информиране на някои слоеве от населението".

Икономическият и политическият натиск също така имат пряко влияние върху ежедневната работа на журналистите. Според проучването например някои задачи се дават на репортери, за които се знае, че нямат мнение или линията се определя косвено от главния редактор. Също така почти половината (46 процента) от анкетираните журналисти признават, че тяхната медия е изложена на политическо влияние.

Официално собствениците на медиите в страната са известни, но дали не са подставени лица, и кой точно стои зад тях за това има много слухове, които може да се чуят навсякъде в България. В тази връзка много журналисти избягват публикуването на твърде критични репортажи по чувствителни въпроси, казва Кристиан Шпар. Това се случва дори когато техният шеф не ги е молил за това. Страхът за кариерата или загубата на работата е голям, признават редица журналисти. Тогава на дневен ред идва най-ефективният механизъм: автоцензурата.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:29 | 10.09.22 г.
fallback